Щека за ходене

Използването на щеки за ходене в България започна да става модерно в последните години, но все още забелязваме, че твърде малко хора ги използват за ходене в планините. Може би това се дължи на факта, че повечето хора ги свързват със ските или им изглежда прекалено „надуто” или „префърцунено” да ходиш с щеки.

Дължина 110см

Въпреки че вече става все по-лесно да намерите щеки за ходене в специализираните магазини, това е последното нещо, което планинарят включва в списъка на нещата за закупувне. Без съмнение обаче, използването на щеки крие много ползи свързани с ходенето и сигурността на планинаря.  Ето и някои от тях:

Подобрява баланса чрез координираното боравене с щеките при всяка крачка на планинаря, постига се по-добър баланс на придвижване посредством 4-те опорни точки Избягват се наранявания на коленета и глезените. Помага за правилното разпредяне на тежестта на торса и натискът, който упражнява върху коленета и глезените се намалява чувствително. Това разпределение на тежестта се наблюдава най-вече при носене на тежка раница, когато при дълги слизания се намалява напрежението в коленета и глезените заради ефекта на гравитацията. Използването на щеки намалява възможността да получите навяхвания на глезените или, ако това се случи ви помагат да се справите със ситуацията и намаляват нейната сериозност.  

Сигурността в планината. В днешно време използването на щеки във високата и средна планина трябва да стане от съществено значение, както използването на хубави котки и добър пикел. Щеките ни помагат да избягваме нараняванията, умората, инциденти. В случай на нараняване или някакъв друг инцидент, могат да ни помогнат да излезем от планината, използвайки ги за подпиране.

Дизайнът на щеките:

Тегло
Ако причината да не използвате щеки е да носите по-малко тегло, то тази причина не е достатъчна, защото всяка една щека тежи средно около 250 гр., благодарение на алуминия от който са направени. Има ги с различни накрайници/връхчета/,които могат да бъдат вдлъбнати или изпъкнали. Те помагат да не се пързалят щеките, защото се задържат по грапавините на скалите. Върхът на накрайника е направен от волфрам, материал силно резистентен на ерозия.

Каишки
Това са лентите които се слагат на дръжките на щеките и образуват регулиращи се отвори за китките. Те помагат тежестта да се разпределя между каишката и дръжката, а не директно на дръжката. Някои марки регулират дължината на каишките посредством пластмасови катарами, докато други, както Леки, използват система на триене във вътрешността на дръжката. Някои предпочитат тази система на регулиране, защото няма твърди части на лентата, които да наранят ръката.

Розетка или кошничка

Това е кръглата част закачена на всеки накрайник на щеката. Тя помага на щеките да не затъват при заснежени повърхности. Някои модели имат розетки  с по-големи или по-малки диаметри, хубавото е че вече повечето модели са направени така, че да се махат тези розетки. Това е необходимо, защото понякога тези кошнички пречат при придвижването и подпирането под определен ъгъл на накрайника/връхчето/ на щеката. 
Антишок сиситема

Някои модели имат тази система, която не е нищо повече от амортисьор, който разсейва вибрацията от удара на върха на накрайника със земята. По този начин вибрацията не се предава на китки, лакти и рамене.

Телескопичната система

Първите щеки за ходене, които се появяват са само от една част, което е доста неудобно за транспортиране и за избиране на подходящата за ходене дължина. Днес повечето щеки са съставени от два или три компонента, всеки с различен диаметър, които са направени така, че да се прибират и да се съхраняват удобно на раницата. Също така могат да се нагласят според желаната от планинаря дължина.

Дължината, която е препоръчителна, зависи от ъгъла на движение на лакътя. Най-доброто положение на лакътя спрямо щеката е ъгъл от 90 градуса. По този начин се постига една по-голяма ефикасност на работата на мускулите. Един по малък ъгъл ще задържи ръцете по-нагоре от хоризонталната линия, което би довело до проблеми с кръвообращението по време на ходенето.

Хващането на щеката

Най-добрия начин за захват на щеката е да пъхнете ръцете в отвора на каишките, така че отворът да е върху опакото на ръката и лентите да са от външната страна, хващайки основата на дръжката с палеца и показалеца. По този начин се получава по-голяма възможност за подпиране и контрол на щеката, като в същото време се облекчава натискът/стискането/ на ръката върху дръжката. Да ходите през цялото време стискайки дръжката, е излишен разход на енергия, особено при дълги ходения. 
Естествено този начин на захващане на щеките не може да се разглежда като правило. Хаусер, една от големите приключенски туристически компании в Европа, споделя че в нейни групи е имало счупвания на китки на хора използвали тази техника на захващане, по тази причина е препоръчително да не се използват каишките при преминаване на трудни участъци. Използването на щеки при ходене изисква една много добра координация от страна на планинаря, може да представлява дори риск за човек, който няма способността да ги използва правилно.

Внимание!
Щеките за ходене имат едни много голям недостатък, а именно, че са много лесно изложени на деформации. Поради тази причина трябва да сте много внимателни да не попадне накрайникът между две скали, защото при натиск е възможно да счупите щеката или върха на накрайника.

Предимства: 
Използването на щеки е препоръчително в следните ситуации: 
- напреднала възраст и наднормено тегло

- когато имаме нараявания на ставите и гръбначния стълб  

- при носене на големи и тежки раници  

- когато се ходи по заснежени или влажни склонове,  при пресичане на реки, при намалена  видимост заради мъгла или мръкване  

Недостатъци: 
1. Неадекватена дължина – ако разстоянието между тялото и щеките е прекалено дълго, не само че се редуцира мускулната еластичност, но и балансът на ходещия
2. Намалено усещане за баланс – продължителното използване на щеките за ходене, може да намали усещането за координация на тялото на планинаря посредством баланса. Може да забави развитието на координацията при деца и подрастващи 
3. Редуцира механизма на физиологична защита на мускулите(еластичност).  Силният натиск и стимули на еластичност са много важни за подхранването на ставния хрущял, а също така и да се тренира и поддържа еластичността на мускулни влакна. Продължителното използване на щеки намалява този важен физиологичен стимул на еластичност. 
4. Непододящи терени за използването на щеки. Всеки път става все по-очевидно, че се случват инциденти на терени неподходящи за използването на щеки, като остри и тесни скални ръбове и места за скално катерене. Това става като се опитате да се подпрете на щеката без тя да е докоснала земята или при преплитане на самите щеки. Тук би се добавила и опасността при ходене по заснежен стръмен склон и падане, невъзможността да се предпазите сами заради щеките.

В заключение:

Използването на щеки за ходене може да бъде много полезно за  ставите, използването им обаче зависи от конкретните способности и условия за всеки човек 
Ако трябва да се използват продължително време щеки поради някаква причина, е препоръчително да имате и алтернативна програма за тренировка, по която да работите за сила, еластичност и координация (компоненти на физическата кондиция), или казано по-друг начин – ходенето в планина да не е единствената ви физическа активност